4 млн.лв. в люпилня за пилета край с. Тополи

webmaster — Wed, 24 Oct 2007 11:27:38 +0000

Статията е препечатана от http://news.expert.bg/?id=130281

Първа копка на люпилня за еднодневни бройлери бе направена днес край варненското село Тополи. Инвеститор на проекта е компанията “P & G” АД, а стойността на проекта е 4 млн. лева, като част от финансирането е осигурено по програма САПАРД.

Първата копка направиха Пламен Стелиянов, собственик на “Еко пиле” ЕООД, част от “P & G” и Димитър Йовев, директор отдел “Търговска политика” към компанията. За успешното реализиране на проекта бе отслужен водосвет и разбита бутилка шампанско.

Основен изпълнител на строителството е “Инжстройинженеринг” ЕООД. Предвижда се люпилнята да бъде готова до март следващата година. Капацитетът й позволява в нея да се отглеждат 2 млн. броя еднодневни пилета месечно, като на първо време ще се отглеждат 1 милион, обясни Димитър Йовев.

Оборудването, включващо 12 инкубатора, 4 люпилни шкафа, транспортна линия, миячни машини и други ще бъде осигурено от датската фирма “Линко”. Предприятието ще осигури работа за над 20 души.

Люпилнята за еднодневни бройлери е поредна стъпка в осъществяваната от “P & G” програма по производство на птиче месо и продукти и логично продължение на проекта за производство на оплодени яйца за люпене.

В село Баново, една от фирмите на “P & G” - “Птицеком агро” ЕООД вече притежава ферма с родителки стада - кокошки носачки. От друга своя фирма “Стили агро”, която притежава 120 000 декара обработваеми земи, “P & G” ще осигурява зърно и фуражи за бройлерите.

Последният етап от програмата на компанията за производство на птиче месо предвижда изграждането на кланица до село Игнатиево. Планираната инвестиция е за 10 млн. лева.

Първата копка на обекта бе направена през юли тази година, като крайният срок за изграждането му също е март 2008 година. Продукцията от люпилнята е предназначена за “Еко пиле”, “Птицеком агро” и “Птицеком”.

Предвиждаме и осъществяването на износ, каза за БГНЕС Димитър Йовев. В момента компанията, която представлява, проучва пазара на съседните Сърбия и Македония. Най-голям е интереса обаче към износ за Русия и Близкия Изток.

webmaster — Thu, 13 Sep 2007 08:28:12 +0000

Владимир Николов, управител на “Екопиле” ЕООД : “Ще изнасяме продукция в арабския свят и Средна Азия”

Интервю: Доротея Николова
28 август

Материалът е препечатън от вестник “Дневник”

“Екопиле” ЕООД е част от структурата на холдинга “P&G”, който развива дейност в две направления - инфраструктурно и пътно строителство и производство на птиче месо и продукти. В началото на юни, дружеството, което е последната брънка в агробизнес направлението, започна изграждането на завод за преработка на бели пилешки меса край варненското с. Игнатиево. Проектът е финансиран по програма САПАРД. След приключването на реализацията му холдингът ще затвори пълния цикъл на птицепроизводството.

Защо решихте да инвестирате в птицепроизводство?

- Идеята се зароди още около 2000/2001 г., когато стартира програма САПАРД. В портфолиото на “P&G” влизат “Стили Агро” ЕООД, която стопанисва 20 хил. дка собствени и арендовани площи; “Птицеком” ЕООД, която произвежда фуражи за изхранване на пилета и има две ферми за угояване на пилета - в Девня и в близкото с. Белоградец. “Птицеком агро” изгражда ферма за кокошки носачки в с. Баново, която е почти завършена, и “Агриа”, в която ще се люпят произведените яйца. Първият ни проект по САПАРД, който спечелихме, беше на “Птицеком” за доставка на оборудване на сградите за угояване през 2003 г. Друг проект, спечелен по САПАРД е за оборудването на фермата в Баново и сега също на “Птицеком агро” и трети е за кланицата и завода в Игнатиево, който реализира в момента “Екопиле”.

На каква стойност е проекта в Игнатиево и колко време ви отне разработката?

- Пет милиона евро. Чисто технически - през 2004 г., идейно - доста по-рано. Когато започнахме да реализираме първия си проект по САПАРД за угояване на бройлери, установихме, че угоените пилета трябва някъде да се обработват. Оказа се, че няма в нашия регион качествена кланица, на която да разчитаме като капацитет, графици и т.н. Технологично обаче по добре беше първо да изградим фуражния завод като стъпка по веригата.

Какво печелите от затварянето на производствения цикъл?

- Много неща. В нашия бизнес се изисква сигурност. Първо в сроковете на доставка и после в качеството на продукцията. Не на последно място е безопасността на самия продукт. Компанията ни вече разполага с ISO и HACCP. Когато всичко се управлява под една шапка, поевтиняването на крайния продукт е значително. Разходите падат наполовина. Разчетите ни сочат, че със или без помощта на програма САПАРД ние трябваше да стигнем до тази стъпка, но САПАРД ни позволява да се “качим” на най-доброто технологично ниво. Затова сега оборудването, което закупуваме, ще ни изведе на първо място на Балканите. Никой тук не разполага с подобна технология.

Каква е разликата в технологията, която ще внедрите, и тази, която сега се използва?

- Разликата е в охлаждането. Сега се използва оборудване с водно и въздушно охлаждане, докато тази, която ние ще използваме , представлява отдухване отвътре в дълбочина на пилетата. Това гарантира не 5-дневен, а 12-дневен период за консумация. Има и нещо друго, което повлия на избора ни. Ние навлизаме сравнително късно на пазар, който е добре развит. Затова искаме да имаме някакви конкурентни предимства.

Какви са тези преимущества?

- Охладеното месо е предпочитано пред замразеното. Минус при него обаче е, че ако до третия ден то не бъде реализирано, трябва да го прибереш обратно. Възможностите на новото охлаждане дават много по-голям срок, включително и при транспортиране. Ние не крием, че се интересуваме и от износ на продукцията. Внедряването на технологията ще ни даде възможност да стигнем до всяка точка на Европа. Затова независимо от факта, че тази технология е три пъти по-скъпа от традиционната, преценихме, че тя си струва. Спечеленият проект по САПАРД ни позволи да достигнем ниво, което иначе със собствени средства трудно бихме успели да покрием.

Колко пилешко месо се консумира в България?

- Цифрите са ужасяващо неточни. За нуждите на проекта ни събрахме всички възможни статистически данни - Министерството на земеделието, съюза на птицевъдите, митниците и т.н. Цифрите варират между 10 и 20 хил. тона птиче месо. Това е твърде драстична разлика и прави разминаване от около 15 процента.

Какъв ще бъде производственият капацитет на кланицата в Игнатиево?

- Песимистичният ни сценарий е 1 млн. броя пилета на месец. Надяваме се до две години да достигнем до 2 млн. пилета. Пазарът е този, който ще покаже дали продукцията трябва да бъде охладена или замразена.

За кои страни планирате износ на продукция?

- Единият естествен пазар е Румъния. Засега имаме интересни индикации за него като цени и като възможности. Другият ни потенциален пазар е Русия. Имаме и една-две първоначални срещи с представители на страни от Средна Азия. Затова може да се наложи и да направим кланицата според изискванията на сертификата “Халал” (вид религиозен сертификат, подобен на еврейския “Кошер”). Той предписва птиците да се колят по определен начин. Наличието на сертификата “Халал” обаче ще ни даде възможност да продаваме в мюсюлманските държави. Този документ се издава по линия на местното мюфтийство. Другият пазар, който ни интересува, е Близкият изток - арабските страни, които също са голям консуматор на пилешко.

Къде ще се угояват пилетата?

- Сега ги угояваме в два центъра - Девня и Белоградец. Планираме да изградим още два подобни центъра. Единият ще бъде в Чернево, а последният все още не сме решили. Логистично погледнато, всичките ни производства са в порядъка на 20-30 км от Варна.

Проектът ви залага да произвеждате и полуфабрикати?

- Цехът за полуфабрикати ще бъде изграден след кланицата. На първо време смятаме да произвеждаме между 30 и 40 вида, като на крайна фаза планираме да произвеждаме и овкусените неща, които са на стадий притопляне.

Колко породи пилета смятате да отглеждате?

- В Европа най-разпространени са френските “Рос”, немските “Коп” и холандският “Хибро”. Сега сме се насочили към немската порода, но ще експериментираме и с останалите хибриди. Ще заложим на два хибрида най-малко.

На каква площ ще бъде разгърнато производството в Игнатиево?

- Общо 10 дка. Първият етап, който включва изграждането на кланицата с оборудването, хладилната част и администрацията ще бъде върху 5 дка. Цехът за преработка на бели пилешки меса и производство на полуфабрикати ще заема аналогичен по размери терен.

Планирате ли да зареждате с продукция и курортните комплекси?

- Туристическите фирми имат по-различни изисквания - всяка порция да бъде еднаква с останалите, т.е. да бъдат унифицирани като размер, грамаж, за да отнема еднакво време за приготвяне. Надяваме се с новото оборудване да успеем да ги изпълним. Курортите са важен фактор, имайки предвид, че българинът все още предпочита тъмното месо, докато чужденците държат на бялото.